{"id":4720316,"name":"Самотният човек","trackName":"Самотният човек","artistName":"Тодор Колев","albumName":"Тодор Колев","duration":167.0,"instrumental":false,"hasWordSync":false,"plainLyrics":"Той има белег на челото си и сяда винаги накрая\nДори когато е висок самотният човек е малък\nСъбира билки, или пък с теслицата на спомените дяла\nОстане ли без работа и мъкне вехтото си одеяло\n\nДокато другите крещят или говорят за изкуство\nСамотният човек на масата лови мухите и ги пуска\nНо ако пише стихове той непременно ще остави\nЕдна сълза в очите или драскотина в паметта ви\n\nТой има дом и топла супа, но е толкова затворен\nЖивотът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора\nИ тоя дом да се обърне с керемидите надолу\nTой може пепел да яде, но няма да се моли\n\nВ какъв ли огън е горял и под каква ютия\nЗа да научиш трябва много вино с него да изпиеш\nТъй както си върви с петно на ризата си чиста\nСамотният човек в тълпата се изгубва изведнъж, като мънисто\n\nВ едната си ръка той носи книга за душата болна\nА с другата самотният човек въженце стиска в джоба\nИ неговия дом да се обърне с керемидите надолу\nTой може пепел да яде, но няма да се моли\n\nИ неговия дом да се обърне с керемидите надолу\nTой може пепел да яде, но няма да се моли","syncedLyrics":"[00:06.72] Той има белег на челото си и сяда винаги накрая\n[00:13.62] Дори когато е висок самотният човек е малък\n[00:20.53] Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла\n[00:25.60] Остане ли без работа и мъкне вехтото си одеяло\n[00:34.47] Докато другите крещят или говорят за изкуство\n[00:41.16] Самотният човек на масата лови мухите и ги пуска\n[00:48.05] Но ако пише стихове той непременно ще остави\n[00:55.01] Една сълза в очите или драскотина в паметта ви\n[01:01.95] Той има дом и топла супа, но е толкова затворен\n[01:09.11] Животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора\n[01:15.88] И тоя дом да се обърне с керемидите надолу\n[01:22.86] Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n[01:37.38] В какъв ли огън е горял и под каква ютия\n[01:44.05] За да научиш трябва много вино с него да изпиеш\n[01:50.98] Тъй както си върви с петно на ризата си чиста\n[01:58.12] Самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж, като мънисто\n[02:05.36] В едната си ръка той носи книга за душата болна\n[02:11.76] А с другата самотният човек въженце стиска в джоба\n[02:18.71] И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n[02:25.65] Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n[02:32.36] И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n[02:39.54] Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n[02:44.28] ","lyricsfile":"version: '1.0'\nmetadata:\n  title: Самотният човек\n  artist: Тодор Колев\n  album: Тодор Колев\n  duration_ms: 167000\n  instrumental: false\nlines:\n- text: Той има белег на челото си и сяда винаги накрая\n  start_ms: 6720\n  end_ms: 13620\n- text: Дори когато е висок самотният човек е малък\n  start_ms: 13620\n  end_ms: 20530\n- text: Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла\n  start_ms: 20530\n  end_ms: 25600\n- text: Остане ли без работа и мъкне вехтото си одеяло\n  start_ms: 25600\n  end_ms: 34470\n- text: Докато другите крещят или говорят за изкуство\n  start_ms: 34470\n  end_ms: 41160\n- text: Самотният човек на масата лови мухите и ги пуска\n  start_ms: 41160\n  end_ms: 48050\n- text: Но ако пише стихове той непременно ще остави\n  start_ms: 48050\n  end_ms: 55010\n- text: Една сълза в очите или драскотина в паметта ви\n  start_ms: 55010\n  end_ms: 61950\n- text: Той има дом и топла супа, но е толкова затворен\n  start_ms: 61950\n  end_ms: 69110\n- text: Животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора\n  start_ms: 69110\n  end_ms: 75880\n- text: И тоя дом да се обърне с керемидите надолу\n  start_ms: 75880\n  end_ms: 82860\n- text: Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n  start_ms: 82860\n  end_ms: 97380\n- text: В какъв ли огън е горял и под каква ютия\n  start_ms: 97380\n  end_ms: 104050\n- text: За да научиш трябва много вино с него да изпиеш\n  start_ms: 104050\n  end_ms: 110980\n- text: Тъй както си върви с петно на ризата си чиста\n  start_ms: 110980\n  end_ms: 118120\n- text: Самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж, като мънисто\n  start_ms: 118120\n  end_ms: 125360\n- text: В едната си ръка той носи книга за душата болна\n  start_ms: 125360\n  end_ms: 131760\n- text: А с другата самотният човек въженце стиска в джоба\n  start_ms: 131760\n  end_ms: 138710\n- text: И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n  start_ms: 138710\n  end_ms: 145650\n- text: Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n  start_ms: 145650\n  end_ms: 152360\n- text: И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n  start_ms: 152360\n  end_ms: 159540\n- text: Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n  start_ms: 159540\n  end_ms: 164280\n- text: ''\n  start_ms: 164280\nplain: |-\n  Той има белег на челото си и сяда винаги накрая\n  Дори когато е висок самотният човек е малък\n  Събира билки, или пък с теслицата на спомените дяла\n  Остане ли без работа и мъкне вехтото си одеяло\n\n  Докато другите крещят или говорят за изкуство\n  Самотният човек на масата лови мухите и ги пуска\n  Но ако пише стихове той непременно ще остави\n  Една сълза в очите или драскотина в паметта ви\n\n  Той има дом и топла супа, но е толкова затворен\n  Животът му, изхвърлен като каса в дъното на коридора\n  И тоя дом да се обърне с керемидите надолу\n  Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n\n  В какъв ли огън е горял и под каква ютия\n  За да научиш трябва много вино с него да изпиеш\n  Тъй както си върви с петно на ризата си чиста\n  Самотният човек в тълпата се изгубва изведнъж, като мънисто\n\n  В едната си ръка той носи книга за душата болна\n  А с другата самотният човек въженце стиска в джоба\n  И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n  Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n\n  И неговия дом да се обърне с керемидите надолу\n  Tой може пепел да яде, но няма да се моли\n"}