{"id":4718485,"name":"Жалба за младост","trackName":"Жалба за младост","artistName":"Тодор Колев","albumName":"Тодор Колев","duration":189.0,"instrumental":false,"hasWordSync":false,"plainLyrics":"Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал\nКъсите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял\n(\"Арлекино, Арлекино\") ей\n\nСиньо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ\nКордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош\n(Под дъжда, който чука в листата)\n\nС него тогава горяхме от обич, Лили пееше: \"Малка съм аз\"\nА на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас\nКоста Цонев тогава пред всички, обяви: \"Микрофона е ваш\"\nИ излезе Богдана самичка и запя: \"Нон, се риен\"\n\nЗеленооко момиче откри\nЗа Боян колко много неща са красиви\nА пък Гуджунов така и до днес не разбра\nЧе и розите май са бодливи\n\nА по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина\nБисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва\n(Аз съм само един юноша весел) ей\n\nОще очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок\nВятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог\n(На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)\n\nМими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди\nА от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден\nНямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би\nМаргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни\n\nНямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес\nНито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже\n(Отвори ми, нося тишина)","syncedLyrics":"[00:07.17] Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал\n[00:14.91] Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял\n[00:21.97] (\"Арлекино, Арлекино\") ей\n[00:26.08] Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ\n[00:33.59] Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош\n[00:40.77] (Под дъжда, който чука в листата)\n[00:44.50] С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: \"Малка съм аз\"\n[00:52.74] А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас\n[01:00.42] Коста Цонев тогава пред всички, обяви: \"Микрофона е ваш\"\n[01:07.71] И излезе Богдана самичка и запя: \"Нон, се риен\"\n[01:15.19] Зеленооко момиче откри\n[01:18.50] За Боян колко много неща са красиви\n[01:22.96] А пък Гуджунов така и до днес не разбра\n[01:26.85] Че и розите май са бодливи\n[01:37.56] А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина\n[01:45.05] Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва\n[01:52.58] (Аз съм само един юноша весел) ей\n[01:56.42] Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок\n[02:03.42] Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог\n[02:10.33] (На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)\n[02:14.78] Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди\n[02:22.83] А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден\n[02:29.61] Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би\n[02:37.52] Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни\n[02:44.73] Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес\n[02:52.38] Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже\n[02:59.98] (Отвори ми, нося тишина)\n[03:05.66] ","lyricsfile":"version: '1.0'\nmetadata:\n  title: Жалба за младост\n  artist: Тодор Колев\n  album: Тодор Колев\n  duration_ms: 189000\n  instrumental: false\nlines:\n- text: Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал\n  start_ms: 7170\n  end_ms: 14910\n- text: Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял\n  start_ms: 14910\n  end_ms: 21970\n- text: (\"Арлекино, Арлекино\") ей\n  start_ms: 21970\n  end_ms: 26080\n- text: Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ\n  start_ms: 26080\n  end_ms: 33590\n- text: Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош\n  start_ms: 33590\n  end_ms: 40770\n- text: (Под дъжда, който чука в листата)\n  start_ms: 40770\n  end_ms: 44500\n- text: 'С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: \"Малка съм аз\"'\n  start_ms: 44500\n  end_ms: 52740\n- text: А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас\n  start_ms: 52740\n  end_ms: 60420\n- text: 'Коста Цонев тогава пред всички, обяви: \"Микрофона е ваш\"'\n  start_ms: 60420\n  end_ms: 67710\n- text: 'И излезе Богдана самичка и запя: \"Нон, се риен\"'\n  start_ms: 67710\n  end_ms: 75190\n- text: Зеленооко момиче откри\n  start_ms: 75190\n  end_ms: 78500\n- text: За Боян колко много неща са красиви\n  start_ms: 78500\n  end_ms: 82960\n- text: А пък Гуджунов така и до днес не разбра\n  start_ms: 82960\n  end_ms: 86850\n- text: Че и розите май са бодливи\n  start_ms: 86850\n  end_ms: 97560\n- text: А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина\n  start_ms: 97560\n  end_ms: 105050\n- text: Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва\n  start_ms: 105050\n  end_ms: 112580\n- text: (Аз съм само един юноша весел) ей\n  start_ms: 112580\n  end_ms: 116420\n- text: Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок\n  start_ms: 116420\n  end_ms: 123420\n- text: Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог\n  start_ms: 123420\n  end_ms: 130330\n- text: (На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)\n  start_ms: 130330\n  end_ms: 134780\n- text: Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди\n  start_ms: 134780\n  end_ms: 142830\n- text: А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден\n  start_ms: 142830\n  end_ms: 149610\n- text: Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би\n  start_ms: 149610\n  end_ms: 157520\n- text: Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни\n  start_ms: 157520\n  end_ms: 164730\n- text: Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес\n  start_ms: 164730\n  end_ms: 172380\n- text: Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже\n  start_ms: 172380\n  end_ms: 179980\n- text: (Отвори ми, нося тишина)\n  start_ms: 179980\n  end_ms: 185660\n- text: ''\n  start_ms: 185660\nplain: |-\n  Нямаше още никакви хора около кафенето Кристал\n  Късите рокли бяха на мода, Емил Димитров едва беше запял\n  (\"Арлекино, Арлекино\") ей\n\n  Синьо елече Ирина облече в дългата, дългата тягостна нощ\n  Кордов намери вълшебното цвете и светът стана по-малко лош\n  (Под дъжда, който чука в листата)\n\n  С него тогава горяхме от обич, Лили пееше: \"Малка съм аз\"\n  А на Витоша облаци нови се прегръщаха сякаш над нас\n  Коста Цонев тогава пред всички, обяви: \"Микрофона е ваш\"\n  И излезе Богдана самичка и запя: \"Нон, се риен\"\n\n  Зеленооко момиче откри\n  За Боян колко много неща са красиви\n  А пък Гуджунов така и до днес не разбра\n  Че и розите май са бодливи\n\n  А по Йорданка делфини тъгуват, Гошо потъна сам в тишина\n  Бисер все още е юноша бледен в събота срещу неделя едва\n  (Аз съм само един юноша весел) ей\n\n  Още очаква Мишо Мария на булеварда под кестен висок\n  Вятърът свири сякаш с фуния, песен из филма Козият рог\n  (На-на, на-на-на, на-на, на-на-на-на)\n\n  Мими възпя свойта майчица свята, Петьо мъката своя прокуди\n  А от малкия светъл прозорец за Щурците света беше чуден\n  Нямаше група Сигнал и каскади, импресария и Може би\n  Маргарита успя да запази своя устрем за по-късни дни\n\n  Нямаше диско, нямаше реге, нямаше още Диана Експрес\n  Нито на Васко кой, кой да му каже? Тодор Колев го нямаше даже\n  (Отвори ми, нося тишина)\n"}