{"id":15113143,"name":"Emil Dimitrov","trackName":"Emil Dimitrov","artistName":"TDK","albumName":"TDK","duration":487.0,"instrumental":false,"hasWordSync":false,"plainLyrics":"Ето – аз дишам\nРаботя\nЖивея\nИ стихове пиша\n(Тъй както умея)\nС живота под вежди\nСе гледаме строго\nИ боря се с него\nДоколкото мога\n\nС живота сме в разпра\nНо ти не разбирай\nЧе мразя живота\nНапротив, напротив!\nДори да умирам\nЖивота със грубите\nЛапи челични\nАз пак ще обичам!\nАз пак ще обичам!\n\nТи закъсняваш, понякога, истино\nНо винаги идваш, идваш при нас\n\nНо ето, да кажем\nВий вземете, колко?\nПшеничено зърно\nОт моята вера\nБих ревнал тогава\nБих ревнал от болка\nКато ранена\nВ сърцето пантера\n\nКакво ще остане\nОт мене тогава?\nМиг след грабежа\nЩе бъда разнищен\nИ още по-ясно\nИ още по-право\nМиг след грабежа\nЩе бъда аз нищо\n\nТи закъсняваш, понякога, истино\nНо винаги идваш, идваш при нас\n\nИ никой и нищо не ще ти отнеме\nЛюбовта, любовта към хората\nИ никой и нищо не ще ти я вземе\nВярата в тях\nВярата в тях\nВярата в тях\n\nДа кажем, сега ми окачат\nВъжето\nИ питат\n\"Как, искаш ли час да живееш?\"\nВеднага ще кресна\n\"Свалете!\nСвалете!\nПо-скоро свалете\nВъжето, злодеи!\"\n\nЗа него – Живота\nНаправил бих всичко\nЛетял бих\nСъс пробна машина в небето\nБих влезнал във взривна\nРакета, самичък\nБих търсил\nВ простора\nДалечна\nПланета\n\nИ никой и нищо не ще ти отнеме\nАко си дал\n\nДали е трябвало\nДали е трябвало\nДали е трябвало\nИзобщо\nДа се раждаш","syncedLyrics":null,"lyricsfile":"version: '1.0'\nmetadata:\n  title: Emil Dimitrov\n  artist: TDK\n  album: TDK\n  duration_ms: 487000\n  instrumental: false\nlines: []\nplain: |-\n  Ето – аз дишам\n  Работя\n  Живея\n  И стихове пиша\n  (Тъй както умея)\n  С живота под вежди\n  Се гледаме строго\n  И боря се с него\n  Доколкото мога\n\n  С живота сме в разпра\n  Но ти не разбирай\n  Че мразя живота\n  Напротив, напротив!\n  Дори да умирам\n  Живота със грубите\n  Лапи челични\n  Аз пак ще обичам!\n  Аз пак ще обичам!\n\n  Ти закъсняваш, понякога, истино\n  Но винаги идваш, идваш при нас\n\n  Но ето, да кажем\n  Вий вземете, колко?\n  Пшеничено зърно\n  От моята вера\n  Бих ревнал тогава\n  Бих ревнал от болка\n  Като ранена\n  В сърцето пантера\n\n  Какво ще остане\n  От мене тогава?\n  Миг след грабежа\n  Ще бъда разнищен\n  И още по-ясно\n  И още по-право\n  Миг след грабежа\n  Ще бъда аз нищо\n\n  Ти закъсняваш, понякога, истино\n  Но винаги идваш, идваш при нас\n\n  И никой и нищо не ще ти отнеме\n  Любовта, любовта към хората\n  И никой и нищо не ще ти я вземе\n  Вярата в тях\n  Вярата в тях\n  Вярата в тях\n\n  Да кажем, сега ми окачат\n  Въжето\n  И питат\n  \"Как, искаш ли час да живееш?\"\n  Веднага ще кресна\n  \"Свалете!\n  Свалете!\n  По-скоро свалете\n  Въжето, злодеи!\"\n\n  За него – Живота\n  Направил бих всичко\n  Летял бих\n  Със пробна машина в небето\n  Бих влезнал във взривна\n  Ракета, самичък\n  Бих търсил\n  В простора\n  Далечна\n  Планета\n\n  И никой и нищо не ще ти отнеме\n  Ако си дал\n\n  Дали е трябвало\n  Дали е трябвало\n  Дали е трябвало\n  Изобщо\n  Да се раждаш\n"}